добре дошли в моя уебсайт

Квинт ме допря до стената. Държеше ръцете ми и се взираше в мен. Имаше нещо странно в погледа му. Някаква емоция...Толкова неразгадаема...

-Какво чувстваш в момента?-попитах го, все още неоткъсвайки погледа си от неговия.
-Какво чувствам ли?-засмя се леко Квинт и отби погледа си настрани. 
-Какво чувстваш?-увих ръцете си около врата му.
-Аз...нищо не чувствам.-каза тихо, все още отбягвайки погледа ми и се отдръпна от мен.

Какво?

-Чакай?-хванах ръката му, когато тръгна да излиза от тоалетната-Защо се държиш така?

Защо тоя кретен сменя така настроенията си? Кой прави така?

-Аз просто...не искам да изневерявам на Рейвън.-каза без да ме поглежда и излезе в коридора.
-Да изневеряваш на Рейвън?-засмях се и отидох при него.

Истински смях.

-Къде беше тази твоя съвест, когато се блъскаше в мен онази вечер?-изкрещях.

Целият клас беше в коридора и ни зяпаше, но този път не ме интересуваше. Исках да знам, защо Квинт(ох, това тъпо име) сменя настроенията си така бързо.

-Недей да крещиш.-прошепна Квинт без да се обръща към мен.

Той за какъв се мисли?

-Виж, не мога да те разбера!-хванах ръката му и го обърначах към мен, крещейки-Защо се държиш така?Защо сменяш настроениенията си така бързо? Защо един миг се държиш така все едно си свободна птичка и си правиш каквото искаш, а в следващия се сещаш, че имаш гадже и се отръпваш? Защо се опитваш да ме съблазниш и когато се отпусна до теб, ти ме отхвърляш?Защо!?

Очите ми бяха насълзени. Не от емоции, а от това, че изкрещях всичко на един дъх. И аз наистина, ама наистина искам да разбера отговорите на тези въпроси!

-Ще говорим после.-каза Квинт и ме погледна, сякаш за първи път.

Погледът му бе празен, но също и така пълен. Можех да видя някоя емоция, изскочила от купчината с чувства, разплела се от натрупаното кълбо от тези чувства и претъркулило се до остовата на сините му очи.

Тази емоция бе тъга, но...Не можех да разбера, защо точно тъга?

-Защо си тъкъв?-глъсът ми бе тих и мек, макар че исках да е силен и груб.
-Това не е за споделяне Биа.-отвърна тихичко Квинт и тръгна напред към другите ми съученици.

Отиде при Рейвън, а тя го гледаше гневно. Сигурно е чула частта с " Къде беше тази твоя съвест, когато се блъскаше в мен онази вечер?". Макар, че тя сигурно знаеше, че съм била с него. А и със сигурност аз не съм първата, с която Квинт и изневерява.

Отидох при тях, по-точно при Рошни.

-Ей, момиче. -прошепна ми тя-Какви ги вършиш?

Защо всички шепнат, мамка му!?

-Нищо.-отнърнах без да се старая да понижа гласа си-Просто си изясних някои неща с Квинт.
-Бианка!-каза кисело Рошни и бе дръпна за ръката.

Придърпа ме към другата част на коридора.

-Какви ги вършиш?-повтори въпроса си Ро.
-Казах ти вече. Престани с това.-скръстих ръце.
-Защо правиш скандали?Твоята работа е да накараш Квинт да се пресъедини към Sexy Death. Придържай се към плана.
-Знам, знам. -казах отгчено и обърнах глава към тълпата от съучениците ми.

Квинт се натискаше с Рейвън. И то пред всички!Е, може би това е една от привилегията да имаш гадже? И то какво? Мис Откачена Крава на годината, господин...дами и господа...Великият Квинт Джанас и неговите шибани настроения! Аплодисменти моля!

-Говоря сериозно Биа!-Ро ме ощипа по ръката. 
-Ей!-подскокнах.
-Слушай ме какво ти говоря.-изсъска Ро-Ще накараш Квинт да тръгне с нас, а да не говорим, че труповете от килера ти още стоят.

Уфф! Бях забравила за труповете. Сигурно вече са се разложили.

-Ъм...направи ми малка услуга.-усмихнах се леко.

***

-Добре, Биа.-каза Ро през слушалката-У вас съм.
-Добре, мерси, Ро.-казах подмазвачески.
-Не ми се прави Биа.-изсъска Ро-За последен път върша твойта работа.
-Добре, добре.-извъртях очи-Затварям чао.

Затворих телефона и влязох в часа по Английски.

-Забавихте се госпожице...ъм, как ви е името?-попита господина.
-Аз съм нова, Бианка Калинс.-усмихнах се, колкото да му заприличам на прилична ученичка с добри обноски.
-Аз съм господин Килиан, седни си на мястото.

Седнах до Соня и отворих учебника.

30 мин. по-късно

-Защо да не се прибера в къщата си?-запротестирах.

Вече бях в общежитието с Рошни. Лежахме на мойто легло и аз гленчех като петгодишно, а Рошни играеше ролята на търпеливата майка, която слуша разглезената си дъщеря.

-Не знам, Биа!-изхленчи Ро-Просто млъкни. Окей?
-Не, не е окей. Искам си в мойта къща и ще отида. Не ме интересува какво ще кажеш.

Хванах малкия сак, в който бяха натрупани някои мои дрехи и чантата си. Излязох от общежитието и се запътих към тротоара. Спрях едно такси и се качих.

Уебсайт в alle.bg