добре дошли в моя уебсайт

Аз и Соня бавно запристъпихме към кабинета по Биология и Соня почука леко.

-Влез.-чу се гласът на учителката.

Влязохме в стаята и затворихме вратата.

-Къде бяхте?-попита киселата учителка.
-Ъм...ние, такова...-заекна Соня.
-Преди няколко минути излязох да ви потърся и чух някакви стенания от тоалетната.-жената повдигна вежда.

След думите и целия клас изспадна в кикот.

-Мамка му, направо станахме за резил.-прошепна ми Соня.
-Не, не сме.-прошепнах и-Ще оправя полужението.
-Какво си шепнете вие двете?-каза студено госпожата-Не стига, че правите мръсотии в тоалетната и...
-Не, госпожо.-прекъснах я със сладкия си глас-Аз отидох на вървия етаж до библиотеката и когато идвах видях Соня да говори по телефона. За това закъсняхме.
-А какви бяха тези стенания в тоалетната?-навъси се госпожата.
-Ами не знам, госпожо.-не можех да сдържа самодоволната си усмивка-Може вие да сте правили нещо и сега да ни прехвърляте вината...
-Замълчи!-учителката беше почервеняла от яд-Веднага си сядай на мястото Колинс!

Соня седна до Рейвън, а аз...ами нямаше свободни места. Огледах се и...Мамка му! Единственото свободно място беше до Квинт. Както казах, мамка му!

-Госпожице Калинс, седнете.-каза строго госпожата.

Обърнах се към нея и я погледнах злобно.

После се обърнах отново към Квинт и го дарих със същия леден поглед, а той ми се усмихна.

-Казах да седнете.-каза успожата.
-Довбре де, чух.-изсъсках и.

Седнах троснато до Квинт и избягвах погледа ми, докато усещах неговия върху себе си.

-Секси.-Квинт прошепта, когато бутна лакътя ми.

Игнорирах го.

-Ей, секси. Какво има?-продължи да шепне Квинт-Защо не ми говориш?
-Името ми е Бианка. -изсъсках.
-Защо се държиш така?-хвана ръката ми.
-Не ме докосвай.-отскубнах ръката си от неговата.
-Какво ти става, Биа?-изражението на Квинт стана сериозно.
-Не ти дължа обяснение.-прошепнах злобно.
-Защо се държиш така с мен?-той се тоближи близо до мен облиза ухото ми.

Как госпожата не видя това?!

-Махни се от мен!-изскимтях тихичко.
-Секси, защо просто не ми кажеш, защо си толкова вкисната?-устните му отново се залепиха ухото ми, а аз се правех, че не виждам нищо.

Езикът му започна да играе по ушната ми мина.

-Защо не се предадеш и...-изведнъж спря и се отдръпна от мен.

Проследих погледа му и видях Рейвън, забила погледа си в мен. Мамка му!

Звънецът би. Най-неподходящия момент.

Всички излязохме от стаята и се запътихме към стълбите, когато усетих нечия ръка върху моята. Обърнах се и видях разгневената Рейвън.

-Какво искаш?-изсъсках.
-Я ела с мен, кичко.-каза Рейвън и ме задърпа в тоалетните.
-Губиш ми времето. -скръстих ръце пред гърците си.
-Не се прави на интересна.-Рейвън беше червена като домат.
-Какво?-облегнах се на стената небрежно.
-Чуй ме кучко, ако си мислиш, че...
-Повече-прекъснах я- несмей да ме наричаш кучка или...
-Или какво?-тя ме пекъсна.

Хванах косата и около ръката си и я дръпнах толкова, че Рейвин да изпищи от болка.

-Или ще видиш на какво съм способна.-прошепнах в ухото и и я запратих в стената.

Усмихнах се и излязох от тоалетната. Отидох в стаята и седнах до Рошни. Рейвън влезе след мен. Имаше синина до лявата вежда и устната и кървеше.

"Браво на мен!Добре я подредих."-погвалих се наум.

-О господи, Рейвън, добре ли си?-каза Квинт и се стече на помощ.

На можех да сдържа самодоволната си усмивка, затова покрих устата си с ръката.

Учителят влезе и часът започна.

-Ти ли беше?-прошепна ми Рошни.
-Какво?-погледнах я с недоумение. 
-Ти ли направи това на Рейвън?
-Аз ли?Не, защо да го правя?-отвърнах с небрежен тон.
-Ммм...може би, защото ревнуваш?-самодоволната усмивка беше лепната за лицето и.
-Аз?Да ревнувам?-засмях се тихичко.
-Да ти. Кой друг?
-Виж, не знам какви изводи си правиш, но едно ще ти кажа. Аз не ревнувам. Аз не изпитвам чувства. Аз чукам и то силно.
-Искаш да кажеш, че теб те чукат и то силно.-усмихна се мазно Ро.
-Същото.-намръщих се и забих погледа си в учебника.

20 мин. по късно

Часът свърши и всички се качихме на четвъртия етаж, пред кабинета по Физика.

-Ей, Биа!-обърнах се и видях Соня.
-Ъм, да?-погледнах я объркано.
-Няма ли да довършим това, което започнахме?-усмихна се Соня.
-Ъм, не.-погледнах в страни.

Бях забравила какво е да си с жена и сега като се замисля, не ми харесва чак толкова. Просто с мъжете е по-истинско, по-страстно. Аз искам грубост, а не нежност. Искам гръбостта на мъжете, а не нежността на жените.

-Аз...Мислех, че харесваш да си с жени?-погледна ме объркано. 
-И аз така мислех.-казах отегчена от разговора и я подминах.

Отидох в тоалетната да си оправя грима, когато усетих нечия ръка върху. Обърнах се и видях Квинт.

Мамка му! Защо вечно се случва вещо в тая тоалетна?

-Какво искаш?И по-важният въпрос е защо си в женската тоалетна?-усмихнах се и скръстих ръце.
-Виждам, че си със снощната рокля.-усмихна се и ръката му мина по талията ми.
-Е и?-обърнах се с гръб към него и продължих да си слагам гланц, гледайки се в малкото огледалце, в ръката ми.
-Ти ли подреди така гаджето ми?-сложи ръцете си на кръста ми, а устните му лазеха по врата ми.
-Махни се от мен!-изпищях и се отдръпнах, като останах с лице към него.

Тубичката с глас падна от ръката ми и розовата течност се разля по пода.

-Ела тук.-Квинт ми се усмихна и обви ръце около мен.

Опитах се да го избутам, но той беше по-силен от мен. Аз бях по-слаба от него, по дяволите.

Квинт ме поглед със сините си очи и осещах, как се предавам в ръцете му. Отпуснах се в ръцете му и забравих за всичко. Аз съм от типа "Живей за момента", е смятам да си изживея момента.

Погледнах Квинт и му се усмихнах. Да, това беше момен

Уебсайт в alle.bg