Имах час и половина до срещата ми с Квинт.

"Ако това може да се нарече среща." - припомних си.

Рошни легна и започна да решава задачите по математика, като гимназистка. Аз влязох в банята и си взех един горещ душ. Избрах си тоалет и си сложих лек грим. Обух дантелено бельо и черна лятна рокличка, до средата на бедрата. Накъдрих косата си на морски вълни и си обух черните токчета от днес.

-Как изглеждам? -обърнах се към Рошни. 
-Нали не харесваше Квинт? -усмихна се Ро-Защо се гласиш така за него? 
-Не се глася за него. Просто искам да види колко съм перфектна и да осъзнае , че не може да има това.-зашарих с ръце във въздуха, които обкръжаваха тялото ми. 
-Трябва и да го навиеш да се присъедини към организацията . 
-Спокойно мамче, ще се справя.

Запътих се към вратата, докато вземах чантата и ключовете си. Когато ключа за колата се появи в ръката ми ми просветна нещо.

-Няма да се справя, мамче. 
-Какво?-Ро ме погледна объркано. 
-Не знам шибаният път за Отворения или там както беше . 
-Отворкото.-поправи ме Ро. 
-Същото. 
-Хайде, палавнице, Квинт те чака.

***

Рошни ме остави на алеята за велосипедисти и отпраши с колата. Погледнах напред към центъра, където се издигаше висока статуя на човек от седемдесетте. Беше разтворил сакото си с две ръце и се взираше в далечината.

Квинт бе приклекнал до статуята, с кръстосани ръце, гледащ в тъмното.

-Ей, ти! -провикнах се.

Квинт се обърна рязко и се огледа, когато ме съзря и погледа му се разшири.

За миг се почувствах неудобно. Бях с разголена рокля, а дори не си направих труда да си взема якето.

-Ела тук! -провикна се Квинт.

За секунди се озовах до русокосият непознат и се взирах в красивите му орбити.

-Легни тук.-каза тихо Квинт и посочи одеалото на земята, което не бях забелязала. 
-Какво? Защо? -незнайно, защо прозвучах като параноичка. 
-Спокойно, секси.-усмихна се Квинт-Няма да те чукам ... е, не все още, но ... просто легни.

Не знам, защо ми беше толкова неловко, също така не знам, защо изтръпнах когато той ми каза да легна и още повече не знам, защо легнах на шибаното одеало.

Квинт легна до мен, като спазваше пезопасна дистанция. Той се взираше в небето, а аз въртях погледа си навсякъде, чудейки се защо съм тук и защо ме е повикал тук.

-Погледни нагоре.-каза Квинт.

Какво?

-Виж звездите.-каза отново.

Надигнах главата си и се взрях в звездите там. Бяха толкова много. Блещукаха и ми напомняха на ... ами не знам на какво, но каквото и да е това, то определено е нещо красиво. Звездите ми изглеждаха толкова далечни, но в същото време и толкова близки. Сякаш можех да ги докосна с едно движение на ръката, а в следващия момент да ги няма.

-Красиви са, нали? -усмихна се Квинт. 
-Да. -казах замаяно.

Главата ми сякаш се въртеше при вида на милионите, наблюдаващи ме отгоре, звездици.

-Избрах това място за първата ни среща, защото тук звездите са най-красиви.-Квинт затвори очи. 
-Чакай, какво? Не, това не е среща! 
-Защо тогава дойде? -отвърна спокойно той. 
-Аз ... Ами де да знам.-започнах да пелтеча оправданието си-Ти ме повика, а любопитството ме човъркаше отвътре и ... 
-Схванах. -прекъсна ме Квинт, все още със затворени очи. 
-Виж, дойдох тук, за да нахраня любопитството си.-изправихсе, а Квинт отвори очите си и ме погледна-И още нещо. Също така съм тук и за да те навия да работиш за нашата тайна организация Sexy Death. Шефа, незнайно защо, иска да се присъединиш към организацията.

Квинт не казваше нищо, само стоеше там долу на земята и ме гледаше.

-Не знам, защо шефа иска такъв като теб в организацията-продължих, -но ме изпрати тук с Рошни, за да замъкна задника ти там.

Квинт пак не каза нищо.

-Виж, не знам какъв ти е проблима и защо не говориш . Сигурно това ти се струва откачено, но наистина ... 
-Знам за Sexy Death.-бях прекъснат от русокосия красавец под мен. 
-Чакай какво? Как така си знаел? Защо шефа ще ме праща тук, ако си знаел? Защо ... 
-Спри се.-каза нежно Квинт, изправяйки се и уви ръцете си около раменете ми -Господин Чейнк или както го наричаш ти , шефа. Той ми прати писмо с подробно описание на задачата , която той изка да изпълнявам и съм напълно запознат с детайлите и подробностите на тази глупост .

Гледах го с широко отворени очи.

-Ти си знаел? -казах едва чуто. 
-Да, този твой шеф ​​не се е примирил с мисълта , че му отказах и е пратил вас двете да ме принудите . 
-Аз ... Аз ... 
-Не казвай нищо. Просто се наследи на вечерта.
-Но ...
-Моля те, Бианка.-каза нежно Квинт и прикова ръцете си в моите.
-Искам да си ходя, а ти ще дойдеш с мен.-казах твърдо и отскубнах ръцете си от неговите.
-Добре.-усмихна се и ръката му докосна зоната между краката ми, а аз се отдръпнах рязко.
-Какво си позволяваш? -изсъсках.

Усмивката му не слизаше от лицето му.

-Каза, че ще дойда с теб. Е, просто започвам това, което щяхме да правим след като си тръгна с теб.
-Не, нищо няма да правим.-отсякох-Като казах, че ще дойдеш с мен имах предвид в Sexy Death.
-Никаде няма да ходя, не и в онази организация.
-О, ще дойдеш! -хванах го за ръка и го помъкнах към колата.
-Никаде няма да ходя! -изкрещя Квинт и отскубна ръката си от моята.
-Трябва, това е задачата ми.-казах жалко.
-Остани тази нощ с мен.-помоли се Квинт.
-Не мога. Трябва да те отведа в агенцията.-казах тъжно и се приближих до него.
-Това може да почака, сега ми се прави нещо друго.-ръката му мина по вътрешната част на бедрата ми-Сигурно и ти искаш това, нали?

Опитах се да се отдръпна от докосването му, но краката ми бяха заковани за тревата. Квинт не спираше да гали бедрата ми, забил погледа си там, като от време на време си вдигаше главата, за да ме погледне и види обърканото ми изражение.

Добре де, желаех го. Той искаше да ме чука и аз исках да го прави, но нещо ме спираше. Той беше избран от шефа, да работи за организацията. Не е казано, че не мога да правя секс с Квинт, но го чувствах прекалено лично. Тази организация беше целия ми живот.

-Ще си вървя.-събрах сили и се откъснах от тревата, затичах се към тротоара.
-Чакай, моля те.
-Аз...трябва да вървя.
-Остани, моля те.
-Квинт, аз...мамка му, добре.-изпуфтях.

Той хвана ръката ми и ме сложи да легна на одеалото. Мускулите ми се напрегнаха, когато той застана над мен, но после просто се измести до мен.

Двамата стояхме под небето и гледахме звездите.

-Защо толкова искаше да остана с теб? Искам да кажа...мислих, че искаш да ме чукаш?-веднага се изчервих след казаното.

Чакай...защо се изчервих? Аз не се изчервявам!

-Обичам звездите. -каза спокойно Квинт- Харесвам да ги гледам. Всяка нощ идвам тук и ги наблюдавам.

Леле, леле.

-Дори си измислям нещо като поема за тях.-добави.

Поема? Добре, добре.

-Кажи ми една.-помолих го.
-Звездите стоят,
стоят и ме чакат
чакат, а аз протягам ръка
ръка, която не достига
не достига, но чувства
чувства това, което сърцето,
сърцето не доумява, че там
близо до звездите,
чака една жена,
жена, която аз ще опитомя
и знам, че тя ще чака,
там горе,
горе и чака.

Уха! Не очаквах това. Беше...беше непознато за мен. В Sexy Death не се рецитират поеми или глупости, но...това ми хареса.

-Бианка?
-Ъм...да?
-Не казваш нищо.
-Не, аз просто...Беше красиво.-усмихнах се криво-Може ли да питам нещо?
-Разбира се. 
-Коя е тази жена, за която говореше?
-Тя е много близо, но не го осъзнава.

Погледът му ме изгаряше. Прявеше дупка в мен. Чувствах се така, сякаш трябва да знам нещо, но не го знам.

-Ъм...сам ли го измисли?-побързах да сменя темата.
-Да.

Квинт се обърна и отново върна погледа си към многобройните звезди. Аз затворих очи и очаквах да заспя, но не заспах. Можех само да усещям как нощният вятър гъделичка кажата ми и да слушам штурците.

Обърнах се към Квинт, а той вече беше заспал. Обърнах се отново към звездите и се вгледах в тях.

Изглеждаха толкова красиви...

Уебсайт в alle.bg