добре дошли в моя уебсайт

Излязох от блока и се запътих към колата си. И тогава една мисъл ме зашлеви като шамар. "Аз не дойдох с мойта кола". Припомних си думите на Квинт "За да не можеш да ми избягаш".
Ах, това мръсно подло малко изватено...

-Бианка!-гласа на Квинт прекъсна мислите ми.
-Какво искаш?-изкрещях към него.

Обърнах се и продължих по посока възможно най-далеч от Квинт.

-Биа, чакай!-Квинт тичаше и крещеше зад мен.

Растигаше ме макар, че съм си достатъчно бърза. Стъпките му се усещаха все по-близо и по-близо.

-Бианка!-изръмжа Квинт и секунда по-късно усетих пръстите му върху лакътя си.

Той сграбчи раката ми и ме обърна срещу него.

-Пусни ме!-изсъсках.

Той ме игнорира и уви ръцете си около тялото ми. Аз се боричках, мъчех се да се освободя, но хватката му беше много силна. Бе окупирал цялото ми тяло и не ме пускаше. Аз продължавах да крещя "Пусни ме!" и няколко псувни по негов адрес като "тапак, нещастник, слабоумник, кретен..." и тем подобни.

-Ако спреш да се бунтуваш ще помисля за...
-Пусни ме!-прекъснах го.
-Биа, чуй ме, ако...
-Пусни ме, малоумник такъв!-прекъснах го отново.
-Чуй ме!-изкрещя Квинт и аз не знам как, но успях да се укротя.
-Какво? -процедих.
-Аз...съгласен съм да се присъединя към организацията, но...
-Йееей!-прекъснах го и несъзнателно го прегърнах.

Осъзнавайки се, отстъпих назад, засрамена от реакцията.

-Чакай, Бианка.-каза Квинт-Има и но.
-Но какво?
-При едно условие. 
-Условие?-почти изпищях.
-Да, условие.- Квинт стоеше почти неподвижен.
-Ъм...слушам те.-казах.
-Единственото ми условие е в продължение на две седмици, да правиш каквото ти кажа. Без ама, но или не. Ще правиш каквото ти кажа, когато ти кажа.-усмихна се самодоволно.

Каквоооо?

-Я пак?-погледнах го тъпо.
-Чу ме.-скърсти ръце пред гърдите си и се облегна на нечия кола.
-Ти си луд.-отсъдих.
-Ти също, но това е друг въпрос.-продължи със същата извратена усмивка. 
-Няма начин!-казах бързо.
-Тогава аз не виждам начин да се включа в организацията. -приближи се близо до мен.

Прекалено близо.

Не знам как, но нямах контрол над тялото си. То се приближи до него и преди да зацъкам видях как ръката ми лети към лицето му. Звукът беше силен, аз едва ли не се стреснах от плесницата.

-Ти...какво?-погледна ме Квинт.

Пръстите ми се бяха отпечатали на бузата му. Ръката още ме болеше от шамара, който му ударих, така че със сигурност Квинт го е заболяло здравата.

-Не можеш да ми даваш условия.-изсъсках и насочих пръста си към него. 
-А ти не можеш да ме накараш да се присъединя в шибаната организация. -каза и тръгна обратно към блока си.

Аз го гледах как върви. Стигна до червената кола, после до зелената, синята, черната...отново черна кола. Стигна до входа на блока. Направи крачка с левия крак, после с десния. Хвана дръжката на бравата, отвория я бавно, стъпи с единия крак...

-Квинт, спри!-изкрещях.

Той замръзна на място, но не ме погледна. Притичах край цветните коли и стигнах до входа. Спрях на две крачки от Квинт и го хванах за рамото. Той се обърна и ме погледна.

-Какво?-каза Квинт.

Тонът му беше спокоен, а лицето- безизразно.

-Аз...ще...аз.-заплетох се в думите.
-Бианка не ми губи времето, казвай бързо.-скръсти ръце Квинт.

Сериозно? До преди две мунути ме гонеше, а сега се прави, че въобще не го интересувам. Що за болен мозък е това?

Но въпреки това бях решена да го накарам да се присъедини в организацията. Изобщо не го исках там, но тъпата задаче бе да присъединя тъпия Квинт към нея. Може да го мразя, много...много го мразя, но чувствата ми към него не биват да застават между въображаемите ни служебни отношения.

-Алоу, Бианкааа!-Квинт размахваше ръка пред лицето ми.
-Ъм, какво?
-Как какво?Аз трябва да те питам какво. За какво ме спря?
-Трябва да се присъединиш към Sexy Death. Ще направя каквото трябва, за да изпълня задачата си.-казах на един дъх.
-Доообре. Това означава ли, че ще приемеш условието ми?-повдигна игриво вежда.

Шибано, проклето момче. Първо ме гани по улицата, после се държи безразлично към мен, а сега ми се прави на интересен. Какво по дяволите!!!

-Щом се налага.-казах през зъби.

Челюстта ме заболя, от натиска на зъбите, но трябваше да стискам зъби иначе щях да се разпищя от гняв. Направо можех да усетя как треперя от нерви.

-Е?-казах.
-Какво е?-повдигна вежди Квинт. 
-Ще ме закараш ли до Отворкото?Колата ми е там.
-По принцип бих те накарал да останеш, но сега си имам проблеми за разрешаване. -наклани глава към входа.

Аз погледнах зад него и видях бясната Рейвън.

Опа!

-Кучка!-чух я да казва преди да усетя ръцете и върху косата си.

Квинт я махна от мен и двамата побягнахме. Рейвън тичаше след нас и ни замерваше с токчетата си. Аз и Квинт се смеехме като истерици, докато се опитвахме да се доберем до колата.

-Подла кучка, мръсна...-спрях да слушам Рейвън и се качих в колата на Квинт.

Нямах голямо желание да съм в колата на Квинт, но да се бия с Рейвън не ме устройваше особено.

Рейвън започна да блъска по колата, а Квинт заключи колата.

Отпуснах глава на седалката и оставих насъбралия смях да се излее от фонтан.

Уебсайт в alle.bg